Градините от миналото обикновено са създадени от водещите тогава социални класи: аристократи, монаси воини, политици и индустриалци. Целите, разбира се, за тяхното изграждане са различни: например за отдих, удоволствие или религиозна реализация. Еволюцията на японските градини може образно да се раздели в съответствие с историческите периоди, през които е преминала Япония. А най-характерното от културните и религиозни особености от тези периоди, е отразено в самите градини. Докато някои от тези видове градини с течение на времето са изчезнали, много други са живи и днес. Запознайте се с отделните периоди на развитие :) Япония (преди 794 г.)Една от най-ранните форми на градини в Япония са били свещени места, намиращи се сред природата, а хората са ги отбелязвали с камъчета. Тази т.нар. ранна форма на японската градина може да бъде разпозната в някои древни светилища на Шинто, например в Айс светилища, чиито сгради са заобиколени от широки калдъръмени области. Разпространението и приемането на китайската култура и будизма през VI век силно повлияли и на японския градински дизайн. През тази ера градините са строени в имперски дворци, за отдих и забавление на императора и аристократите. Като допълнение към градините, са създадени и езера и потоци, които представляват и координационни центрове, съдържащи много будистки и даоистки елементи. За съжаление нито една от тези ранни градини не е просъществувала до днес. Въпреки това, въз основа на археологични находки, в град Нара през 1990 г. е реконструирана и открита за обществеността една от тези градини, която предоставя на посетителите възможност да придобият представа как са изглеждали градините в миналото.Хейан (794-1185 г.) По време на относително мирното време на Хейан, столицата е преместена в Киото, където аристократите посветили голяма част от времето си на изкуствата. Те започнали да строят Шинден градини в своите дворци и вили, като тези големи градини са били използвани за развлекателни дейности като разходка с лодка, риболов и обща наслада. Шинден градините са проектирани като големи острови и езера, свързани чрез сводести мостове, през които може да се премине с лодка. Чакълът, покриващ площада в предната част на сградата, е бил използван за забавление.Камакура и Муромачи (1192-1573 г.) В началото на периода на Камакура се извършва прехвърляне на властта от аристократичния към военния елит. Военните управници прегръщат нововъведената идея за Дзен будизма, която оказва силно влияние върху градинския дизайн. През този период японските градини често са били построени към храмовите постройки, за да помагат на монасите да напредват в медитацията. Градините продължават да се строят, но стават по-малки, по-опростени и по-минималистични, като се запазват и голяма част от елементите от другите периоди: езерата, островите, мостовете и водопадите. Много градини от този период са оцелели в Япония до днес, особено във водещите Дзен храмове в Киото, като Ryoanji, Daitokuji, Tenryuji и Kokedera. Някои от по-старите варианти също могат да бъдат намерени в Камакура, включително началото на Дзен градините на Zuisenji и Kenchoji.