През онази святата нощ, когато във Витлеем се родил Спасителят на света, на това събитие се радвали както хората, така и дърветата, храстите, цветята, които растели наблизо до пещерата, в която лежал Младенецът Исус, пазен от ангели. Три дървета, които растели пред самата пещера, успели да видят най–хубаво спящия Младенец. Една величествена палма, високо и разкошно маслиново дърво и една проста зелена елха радостно шумели с листата си и тихичко разговаряли, та да не смутят съня на Младенеца: – Да отидем – предложила палмата на маслината – да се поклоним на Младенеца и да поднесем нашите дарове. – Вземете и мен с вас – тихо помолила елхата. Двете надменни дървета погледнали презрително към малката и безлична елха. Палмата се обадила: – Какъв дар можеш да принесеш ти на Младенеца? Та ти си толкова бедна и незначителна! Имаш само едни бодливи листа, даже сълзите ти миришат лошо! Стой си тук и мълчи! Бедната елха замълчала. Горчивина изпълнила сърцето й, но нямало какво да стори, освен да хвърли пълен с обич поглед към пещерата, в която лежал Младенецът. Когато Исус отворил очички, той дори не погледнал към даровете на палмата и маслината, които били сложени в краката му. Погледът му, пълен с любов, се насочил към скромната елха, която от радост могла само да стори смирен поклон. Тогава един от ангелите погледнал смиреното дърво и благословил: – Нека това бъде награда за теб, смирено дърво! Ти ще бъдеш през вековете вечно зелено свято дърво и ще грееш в деня на Рождеството! Малки и големи ще ти се радват и ще прославят Бога!