През ранна пролет, когато снегът още не се е разтопил, зюмбюлът разлиства листа и показва, ароматните си цветчета в сини, бели или розовии съцветия. В древна Гърция смятат зюмбюлът за цвете на тъгата. Според преданието зюмбюлът носи името Хиацинт /hyacinth/, младеж с красота равния на боговете. Заедно с бог Аполон безгрижно ловували и спортували. Веднъж по време на състезание по хвърляне на диск Хиацинт бил смъртно ранен. Главата му, като венче на полски цветец клюмвала все по-ниско. Аполон здраво държал в ръцете си умиращия Хиацинт, а сълзите му падали върху къдриците му. Разделяйки се със своя другар, той тихо прошепнал: „Ти винаги ще живееш в сърцето ми, прекрасни Хиацинт! Нека споменът за тебе остане вечно в душите на хората!“. След смъртта на юношата от кръвта му израснало прекрасното цвете Зюмбюл.