Стара руска легенда разказва, че момините сълзи са израсли от сълзите на водната княгиня Волхова, която пламенно обичала храбрия гуслар Садко. Когато Волхова, че той обича Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим. Напразно го търсила по брега, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. И ето сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това били Садко и Любава. Безмълвна, с наранено сърце, гордата красавица сломена от любовна мъка тръгнала, за да се скрие в своето студено царство.Луната гледала как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя. Така се появили момините сълзи – символ на красотата на любовта и болката на чистото, нежно, горещо моминско сърце.